ВЛИЯНИЕ НА БИОЕНЕРГИЯТА НА АКАД. ЙОРДАН ИВАНОВ ВЪРХУ ЗАРАЗЕНИ С ГАЛОВА НЕМАТОДА (MELOIDOGYNE ARENARIA) ДОМАТИ
.jpg)
Автор: Проф. Боряна Чолева
През последните години се появиха публикации и съобщения, предимно в популярни издания, относно разностранното използване на биоенергията (човешка енергия) при откриването на ценни изкопаеми, нефт, вода, както и при лечението на хора и животни от различни заболявания и травми (1,5). Едно все още неизползвано поле за научни и приложни разработки е прилагането на биоенергията при растения, засегнати от болести, причинени от различни патогени. Това е специфичен проблем, по който все още липсват литературни данни. Цел на проучването бе да се проследи въздействието на биоенергията върху домати, заразени с облигатния ендопаразит Meloidogyne arenaria (Neal 1989), Chitwood 1949. Материали и методи Опитът бе заложен в оранжерийни условия, в тарини 40/40 сm и обем 3 kg почва, стерилизирана и подготвена предварително. За всеки вариант бяха използвани по три тарини, а във всяка тарина бяха засети по 100 семена от домати сорт "Идеал", чувствителен към галови нематоди. Опитът бе изведен в три варианта с участието на Йордан Иванов, екстрасенс, утвърден от Министерството на здравеопазването, както следва: I вариант - заразена контрола /I/ - тарини + 20 000 ларви на галовата нематода M.arenaria и семена, засети от лаборант; II вариант - заразен /В/ като първия вариант, но със семена, засети от Йордан Иванов с последващо въздействие на ръцете 1 min и повторно въздействие след 20 дни, също за 1 min; III вариант /К/ - тарини незаразени, засети от лаборант. Опитът бе заложен на 18.07.1989 и приключен на 18.09.1989 г. По време на опита бяха проведени фенологични наблюдения, отчетено бе времето на поникване на растенията и броят загинали растения. В края на опита бяха измервани дължината, теглото, броят листа на 20 растения, осреднени за всеки вариант. За база бе взет най-малкият брой растения, оцелели при повторенията на заразения вариант (І). Получените резултати бяха анализирани по методика, разработена от А. Иванов, с помощта на линеен и релационен анализ (6,3). Използвани бяха следните буквени символи: Nc - общ брой покълнали растения; Ns - брой оцелели растения; KL - коефициент на смъртност /%/; KS - коефициент на преживяемост; Lr, Ls, L(sm) - средни дължини на растение по варианти за корен, стебло и цяло растение; G - средно тегло на растение по варианти; N - среден брой листа; GC - сумарна биомаса, получена от средното тегло по броя оцелели растения; NC - сумарен брой листа. Резултати и обсъждане Резултатите от фенологичните наблюдения върху опитните ра-стения, заразени с галова нематода (M. arenaria) и подложени на въздействието на биоенергията на Йордан Иванов, са представени в три таблици, една фигура и две фотографии. В табл.1 и фиг.1 е даден броят на покълналите растения от 6-ия до 10-ия ден по варианти. От нея се вижда, че в третирания с биоенергия вариант (В) още на 6-ия ден са поникнали 73% от общия брой засети семена, докато в контролата (К) не е поникнало нито едно растение, а в заразения, нетретиран с биоенергия (I), са поникнали само 25% от общия брой. На 8-ия ден картината видимо се променя: при вариант В са поникнали допълнително още 12% от общия брой засети семена, в контролата се наблюдава масово поникване (67%), значително по-слабо е изразен този процес при вариант I (47%). Ако приемем за норма времето за покълване на основната маса семена в контролата 8 дни, считаме, че третираните с биоенергия и заразени с нематода семена са изпреварвали в развитието си семената на контролата най-малко с два дни, което е повече от 25% по-ранно развитие.
1. Най-голям максимум на дневната скорост на поникване бе наблюдаван при вариант В и то още в първите 6 дни след засяването, което позволява най-бързо развитие и най-голям сумарен брой растения. Контролата е на второ място по дневна скорост на покълване, като кривата е по-стръмна, т.е. поникването започва по-късно, а максималната дневна скорост е по-ниска (8,33 семена на ден, спрямо 12,17 при вариант В). Заразеният, нетретиран с биоенергия вариант е на последно място по максималната дневна скорост на покълване, едва 5,88 семена на ден. 2. Най-висока бе компактността на поникване при вариант В. Преобладаващият брой от растения поникват още на 6-ия ден. Кон-тролата е на второ място по компактност, но е изтеглена във времето - осми - десети ден. Вариант I е с най-ниска компактност - най-малък брой растения, в най-широк диапазон на поникване. Фиг.1 Скорост на покълване на семената по варианти, изразена графично 3. В края на наблюдавания десетдневен период след засяването на семената най-високо сумарно число и процент поникнали растения бяха установени при вариант В - 97%, срещу 89% за вариант К и 87% за вариант I. Таблица №1 Време и брой на покълване на доматени семена
| Брой на покълна- | Общ брой | Дневна скорост на |
| Ва- | лите семена съ- | Покълнали | покълване на семената | ||||
| ри- | ответно на: | семена за | за времето | ||||
| ант | 6-ия | 8-ия | 10-ия | периода | 0 - 6-ти | 6 - 8-ми | 8 - 10-ти |
| ден | ден | ден | 18-28.07.89 | Ден | ден | ден | |
| I | 25 | 47 | 15 | 87 | 4,17 | 5,88 | 1,50 |
| В | 73 | 12 | 12 | 97 | 12,17 | 1,50 | 1,20 |
| К | 0 | 67 | 22 | 89 | 0.00 | 8,33 | 2,20 |
/С л е д в а!/