ЗА ИНЦИДЕНТА С ОТКРИВАНЕ НА НОВА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА"Свети Йоан Рилски" В ЗАПАДНИТЕ НИ ПОКРАЙНИНИ
ЩЕ БЪДЕ ЛИ АКТИВИРАН КАЗУСА "КРАЙОВСК А СПОГОДБА"ЗА ТОЗИ РЕГИОН
Акад. Йордан Иванов:
.jpg)
Иницииран бе конфликт по повод датата на осветяването на новооткритата църква в село Паралово “Св. Иван Чудотворец” в Западните покрайнини - понастоящем територия на Република Сърбия . По настояване на сръбски архиерей - митрополит, съден в момента за блудство, освещаването на църквата ще се извърши на 4 октомври т.г. като на 31.08.т.г. българският отец Йоан отслужи само водосвет.
На официалното откриване присъства българска официална делегация, водена от министъра ни без портфейл - проф. Божидар Димитров. В делегацията бе и секретарят на Кюстендилската община Борислав Крумов. Според учените към момента българите от западните покрайнини са най-чистият етнически район на Балканите. 94% от населението в Западните покрайнини по последни статистически данни е с българско самосъзнание.
В свое изказване, направено същия ден в Босилеград, министър Божидар Димитров заяви, че българите от Западните покрайнини предстои да получават по-бързо българските си паспорти. Ние
българите, членове на Организацията на Обединените българи определено считаме, че това може да стане чрез предстоящи законодателни промени, които ще предоставят възможност на съотечествениците ни, живеещи днес в Западните покрайнини/територия на Република Сърбия/ по силата на правото, че техните бащи и деди са живели по тези земи още преди Нойския договор, когато земите са били исконно български. Това ще спомогне всички те и техните наследници да възстановят българското си гражданство. Така няма да се налага те да да кандидатстват за ново такова, а автоматично ще им бъде възстановено българското гръжданство за да получат български паспорт.
Предоставям по този повод официален документ, адресиран до БПЦ, MВнР, До дирекция по вероизповеданията на Република България и до Агенцията за българите в чужбина от името на българското национално малцинство в района на Босилеград:
Културноинформационен център на българското национално малцинство “БОСИЛЕГРАД” – БосилеградРепублика Сърбия, 17540 Босилеград, ул. M. Тито № 15; Тел/факс: (00381)17-878-254;
www.kicbos.org; е-mail: kicbos@ptt.rs Вх. №: 68/2009, дата 08. 09. 2009г. Свети синод на Българската православна църква До негово светейшество Патриарх български и Митрополит Софийски Максим Министерство на външните работи на Р България До министър г-жа Румяна Желева До министър г-н Божидар Димитров Дирекция “Вероизповедания” До директор г-н Емил Велинов Държавна агенция за българите в чужбина До директор г-жа Райна Манджукова Във връзка с отказа на епископ Пахомий на 31 август т.г. да освети новопостроената черква „Св. Йоан Рилски Чудотворец” в село Паралово, Босилеградско, и отправеното от него предложение на 4 октомври т.г. да се проведе съвместно освещаване на черквата от представители на БПЦ и СПЦ в присъствието на държавни представители на България и Сърбия и местното население, както и имайки предвид обвиненията срещу отец Йоан отправени в писмото от 15 август което епископ Пахомий е отправил до Светия Синод на БПЦ, КИЦ „Босилеград” настоява пред Светия Синод на БПЦ, пред българските държавни институции и пред българската общественост които ще решават по предложението на епископ Пахомий, освен неговите доводи, да имат предвид и следните обстоятелства: Сръбската православна църква винаги е била една от главните опори на «държавотворната» великосръбска националистическа идеология имаща за цел чрез завладяване на територии от съседните държави и асимилация на тяхното население да създаде Велика Сърбия. България плати жестока цена на тази идеология с изконни български земи в Македония и Западните покрайнини и с неимоверни човешки страдания на българите подложени на тази политика. В края на 20 век тази идеология претърпя историческо поражение в кървавата гражданска война в бивша Югославия и остави тежки разорения и кръвопролития които ужасиха човечеството. СПЦ беше поддръжник и вдъхновител на крайния великосръбски национализъм. И до днес сръбските църковни великодостойници не изразиха покаяние и прошка. Тази година навършват 90 години от Ньойския мирен договор и окупацията на Западните покрайнини. Поради сръбската асимилационна политика и бездействието на българската държава, изчезнаха 4/5 от българското население. Останалите също са обречени ако спешно не се прекрати тази политика, ако не се гарантират правата на българите и не им се създадат нормални условия за живот. Те няма от кого да очакват помощ и подкрепа освен от майка България. Тя не бива да им отказва помощта си защото в исторически план с цената на тия български земи е изкупена и запазена българската държава и нейната свобода и независимост. Осъзнавайки ролята на СПЦ в асимилацията на българското население и значението на богослужение на български език от български свещеници за опазване на духовната и национална идентичност, една от целите на българското национално движение в Западните покрайнини бе да възстанови българските черкви и да обучи български свещеници които да служат на български език. Това бе посрещнато с подозрение и съпротива от страна на сръбските държавни и църковни власти които легитимните стремежи на българите в Западните покрайнини посрещнаха с обвинения, че са насочени срещу териториалната цялост на Сърбия. В такъв смисъл трябва да се разглежда преследването и натиска срещу отец Йоан и отказа на сръбския епископ Пахомий да освети черквата „Св. Йоан Рилски Чудотворец” на 31 август т.г. в присъствието на местното население, общинските органи на властта, министър Божидар Димитров, директора на дирекция „Вероизповедания” г-н Емил Велинов и българския консул в Ниш г-н Георги Юруков. Епископ Пахомий се държа надменно и пренебрежително към гостите от България и въпреки безспорната и масова подкрепа на местното българско население за отец Йоан, им държа политическа реч, давайки да се разбере, че за него нито новопостроената черква, нито гостите от България, нито желанието на местното население, нито кмета на Босилеград, нито отец Йоан, нито миряните, нямат никакво значение и няма да им позволи никаква намеса в църковните му дела. Избирайки датата 4 октомври за освещаване на черквата „Св. Йоан Рилски Чудотворец” в село Паралово, епископ Пахомий отправи ясно послание към България и БПЦ, че той е в правото си да прави каквото си иска и че България и БПЦ трябва да се подчинят в интерес на „коректните” отношения между двете църкви. В същия дух епископ Пахомий на 15 август тази година е отправил и писмо до Светия Синод на БПЦ в което изброява тежки обвинения срещу отец Йоан изрично споменавайки, че той не е най-доброто решение за добрите отношения между двете църкви които досега били коректни. Дори и да допуснем, че отец Йоан е направил формални нарушения на канона (иначе църквата никога нямаше да бъде построена), Светия Синод на БПЦ не би трябвало да приеме доводите на епископ Пахомий защото това би било предателство към българите които искат своя черква и свой свещеник, към България с чиято подкрепа бе построена черквата на Рилския светец и към отец Йоан който пое огромна лична отговорност да построи черквата излагайки се на опасности и преследване от страна на сръбските държавни и черковни власти в името на българската национална кауза. Обвиненията на епископ Пахомий срещу отец Йоан посочени в писмото до Светия синод на БПЦ са: - непослушност към местния епископ; -неизпълняване на задълженията (не е служил неделна Света литургия, пропуски при воденето на финансовите дела на Църковна община Босилеград заради които бил сменен от длъжността управител на черквата в Босилеград; - занимаване с политиканство; -общуване с разколници от канонично непризнатата Черногорска православна църква; - носене на нагърден кръст без благословия. Всичките тези обвинения са несъстоятелни поради следните причини: - Ако отец Йоан бе проявил пълна послушност към епископ Пахомий, трябваше да стане агент на сръбската държавна сигурност както се вижда от доносите на неговия приемник йерей Миодраг Драшко и черквата никога нямаше да бъде построена; - Ако е имало неизпълняване на задълженията на отец Йоан в служенето на някои литургии, причината е в нарушените отношения с новия управител Миодраг Драшко който му е отнемал и хвърлял българските книги, и въпреките оплакванията му, епископ Пахомий не е направил нищо за да го защити. Ако действително е имало финансови нарушения те с удоволствие щяха да бъдат използвани за пълната дискредитация на отец Йоан; - Трудно би могло да се нарече «политиканство» изграждането на българска черква и богослужение на български език в Западните покрайнини; - По повод Великденските празници в Босилеград се провеждаше «ХVІ детски Великденски фестивал» на който гостуваха и деца от Черна Гора. Децата дойдоха със съдействието на българското посолство в Подгорица и заедно със свещеник Боян Бойович от Черногорската православна църква са присъствали на Великденската литургия в село Райчиловци. Това трудно би могло да се нарече «общуване» с разколници; - Носенето на нагърден кръст без разрешение на епископа, може би е нарушение на канона, но се поставя въпроса защо епископ Пахомий не му разрешава да носи такъв кръст? Освен това, епископ Пахомий тенденциозно премълчава, че отец Йоан е бил преследван, тормозен и унижаван от йерей Миодраг Драшко и от назначеното от епископа църковно настоятелство в Босилеград които редовно са писали докладни записки в които са клеветили отец Йоан, представяйки го като държавен враг. За разлика от отец Михаил Станчев, който пак с обвинение за финансови злоупотреби бе смачкан и принуден да се превърне в послушен доносник на епископа, отец Йоан прояви характер и изпадна в немилост. Имайки всичко това предвид, Светия Синод на БПЦ, българските държавни органи и институции и българската общественост трябва внимателно да претеглят решението което ще вземат по повод предложението на епископ Пахомий да се проведе съвместно освещаване на черквата на 4 октомври както и по повод обвиненията му срещу отец Йоан в писмото до Светия синод на БПЦ. Евентуалното решение на Светия синод на БПЦ да се отзове на поканата на епископ Пахомий и да изпрати български епископ за освещаването на черквата, както и евентуалното присъствие на български държавни представители трябва да бъде обвързано с връщането на енорията на отец Йоан, деклариране на искрено желание за помирение, потушаване на скандала и промяна на досегашното отношение на епископ Пахомий към църковните дела в Босилеград. Безусловното приемане на поканата и на обвиненията срещу отец Йоан би било предателство към българските организации в Западните покрайнини и тяхната борба за зачитане на правата на българите и би било посрещнато с възмущение и протести. Българите от Западните покрайнини очакват българските епископи достойно да защитят правата и интересите на българите по примера на достойните български епископи Иларион Макариополски и Софроний Врачански. Сръбския епископ Пахомий няма морално право да се позовава на църковни канони, защото СПЦ в нарушение на всички канони и християнски принципи е дошла на окупирана българска земя от която предварително са прогонени или избити българските свещеници, и не за да служи на Христа, а да провежда денационализаторска политика срещу българите в Западните покрайнини. С уважение, Председател: Иван Николов