За коректността в изследванията по проекта „Тезаурус на Българската топонимия”
Акад. Йордан Стоилов Иванов
Mont-press.comБр. 19 (1656), год. ХХ, 12 - 16 март 2009 г. Проблемната научноизследователска лабо¬ратория по българска ономастика към Великотърновския университет от едно извесно време некоректно се афишира като единствено експертно специализирано научно звено по тази проблематика в страната. Разбира се, известно е, че от 1987 г. същата формация е била трансформирана в Кабинет по българска ономастика, с ръководител - уважавания проф. Николай Ковачев, докато днес вече се именова Център, амбициран да създаде електронната банка, с топонимични данни за територията на страната ни. В това е и същината на проекта „Тезаурус”, финансиран от Фонд „Научни изследвания” , чрез раздела „Стимулиране на научните изследвания в държавните висши училища” на МОН, който се осъществява от центъра. Лошо няма. Жалкото и неморалното в случая е , че някои български учени езиковеди днес съвсем наготово ползват богатата и огромна ономастична българска съкровищница, създавана с десетилетия, от такива наши хабилитирани учени и академици като Владимир Георгиев, Иван Дуриданов, проф. Йордан Заимов, Борис Симеонов – и всички те от София. И тъй като корифеите вече не са между живите, много лесно, част от техните изследвания могат да се префасонират и интерпретират и като съвременни изследвания на продължителите на техните дейности. На такава мисъл ме наведе качената в Интернет информация, в сайта на ВТУ, за дейностите на великотърновския ономастичен център, която предизвика недоумение и други нелицеприятни сериозни въпроси, особено по повод твърдението, че институцията разполагала с „единствената база данни” в Република България, което не е вярно. Последното обновяване на сайта по темата ономастика на търновския център, оглавяван от доц. д-р Мария Ангелова-Атанасова е от датата 11.03.2009 г. Институцията към днешна дата вече се афишира и като „ национален ономастичен архив – най-богатия у нас и единствен засега, който разполага с електронни бази данни и работи целенасочено по проекти за създаването и разширяване им”. Пред академичната общност на българските учени, от страна на центара са експонирани данни, базирани на по-стари готови разработки, правени от известни български краеведи и изследователи. Използвани са готови мостри, проучвания и изследвания на специалисти преди и след 50-те години на ХХ век. Според обработваната във Великотърновския ономастичен център информация, по непотвърдени данни, в топонимния материал за региона на Великотърновско изобилствали турските наименования?! В тази връзка лично аз получих запитвания от страна - бивши студенти - филолози, завършили ВТУ, които разказваха как масово са преписвали курсовите си работи, с топонимични /или/ антропонимични изследвания, които били задължителното условие за явяване на фундаменталния изпит по езикознание. Така десетилетия наред, преписването на курсовите работи, с ономастични данни, в учебното заведение се превърнало в масова практиката?! Въпросът е – съществува ли такава практика и до днес?!... По същия повод питам – биха ли могли подобни данни да служат за база или фундамент на методологично изследване? Питам и за това - съществува ли и днес тази порочна практика, защото ако това е така, заключението е, че данните са некоректни. В този смисъл, логично е да се замислим каква е гаранцията, че и изследванията, на които се позовава ръководителката на центъра - доц. Атанасова са верни?!А те са огромната част от архива и масива на ономастичния център. Възможно ли е да се доверим на такива материали?! На картата на Република България, показана в сайта на Великотърновския университет, представяща регионите, в които са извършвани ономастични изследвания по проекта „Тезаурус” ясно се вижда, че са били правени проучвания, в районите на Монтанско, Берковско, Врачанско… Лично на мен ми е известно, че за тези региони има ономастични данни, чиито автори вече са ги публикували. Такива данни е публикувал например Никола Намерански, който дълги години се е занимавал, с топонимията на Монтанско. Склонен съм да споделя мненията на мои колеги, които заключават, че в изследванията на ономастичния център във Велико Търново се разчита ако не изцяло на готови трудове на колеги от БАН, то и на по-стари данни за топонимията и антропонимията на страната. Какво е всъщност е ономастиката – наука за произхода и значението на имената. Редица професори са се занимавали с тази наука - Моско Москов, Емил Боев, Боби Симеонов, Веселин Бешевлиев…. Цалта и амбициите на някои днешни корифеи, естествено се свежда до прилапване средствата на МОН, като с това се ощетява българската наука като цяло, защото изследванията на центъра са едностранни. Известно е, че първоначално в София към БАН е била създадена първата секцията по ономастика и, че БАН е била институцията, публикувала първите академични изследвания в тази посока. Това са трудовете на акад. Дуриданов и на проф. Заимов, дори и тези на проф. Ковачев, на чието име е назован центъра по ономастика, в старопрестолния град. Окупацията и присвояваонето на уникалните дългогодишни трудове на десетките български академици и професори за мен е неморална. Защото не е честно и не е етично, на такава база да се градят изследвания, по които днес се изработват проекти и то щедро финансирани, за което новите „автори” нямат конкретен принос или каквито и да било заслуги. Още повече, че е станало традиция, в подобни проекти да се вкарват готови изследвания?! Затова аз задавам въпрос - кои са и къде са експертите специалисти, които следва да оценяват?! Защото у нас по традиция продължава да се работи по стара методика. А и немалко са и вероятните апетити, да бъдат „прилапани наготово” всички стойностни изследвания, правени по топонимията на родината ни. По този повод искам да приведая само един пример - знае се, че преди време един учител по немски е изготвил уникален материал за диалектологията на трънско. Никой обаче днес не знае , къде са сега тези материали?! И може би след време и те ще „изплуват”, за да бъдат огласени като „нечии” изследвания – когато него вече го няма. Ето защо всред научните ни кръгове продължава да съществува недоверие, по отношение на ономастичните изследвания. Защото дори и електронната база данни, с която центърът на г-жа Атанасова вече разполага, както е известна е била съставена на база по готови шаблони и мостри на други нейни български колеги. Интересно какво биха си помислили за всичко това колегите ономасти от Международния координиращ орган - International Council of Onomastic Sciences ICOS със седалище в шведския град Упсала?!
.jpg)
Акад. Йордан Стоилов Иванов
Mont-press.comБр. 19 (1656), год. ХХ, 12 - 16 март 2009 г. Проблемната научноизследователска лабо¬ратория по българска ономастика към Великотърновския университет от едно извесно време некоректно се афишира като единствено експертно специализирано научно звено по тази проблематика в страната. Разбира се, известно е, че от 1987 г. същата формация е била трансформирана в Кабинет по българска ономастика, с ръководител - уважавания проф. Николай Ковачев, докато днес вече се именова Център, амбициран да създаде електронната банка, с топонимични данни за територията на страната ни. В това е и същината на проекта „Тезаурус”, финансиран от Фонд „Научни изследвания” , чрез раздела „Стимулиране на научните изследвания в държавните висши училища” на МОН, който се осъществява от центъра. Лошо няма. Жалкото и неморалното в случая е , че някои български учени езиковеди днес съвсем наготово ползват богатата и огромна ономастична българска съкровищница, създавана с десетилетия, от такива наши хабилитирани учени и академици като Владимир Георгиев, Иван Дуриданов, проф. Йордан Заимов, Борис Симеонов – и всички те от София. И тъй като корифеите вече не са между живите, много лесно, част от техните изследвания могат да се префасонират и интерпретират и като съвременни изследвания на продължителите на техните дейности. На такава мисъл ме наведе качената в Интернет информация, в сайта на ВТУ, за дейностите на великотърновския ономастичен център, която предизвика недоумение и други нелицеприятни сериозни въпроси, особено по повод твърдението, че институцията разполагала с „единствената база данни” в Република България, което не е вярно. Последното обновяване на сайта по темата ономастика на търновския център, оглавяван от доц. д-р Мария Ангелова-Атанасова е от датата 11.03.2009 г. Институцията към днешна дата вече се афишира и като „ национален ономастичен архив – най-богатия у нас и единствен засега, който разполага с електронни бази данни и работи целенасочено по проекти за създаването и разширяване им”. Пред академичната общност на българските учени, от страна на центара са експонирани данни, базирани на по-стари готови разработки, правени от известни български краеведи и изследователи. Използвани са готови мостри, проучвания и изследвания на специалисти преди и след 50-те години на ХХ век. Според обработваната във Великотърновския ономастичен център информация, по непотвърдени данни, в топонимния материал за региона на Великотърновско изобилствали турските наименования?! В тази връзка лично аз получих запитвания от страна - бивши студенти - филолози, завършили ВТУ, които разказваха как масово са преписвали курсовите си работи, с топонимични /или/ антропонимични изследвания, които били задължителното условие за явяване на фундаменталния изпит по езикознание. Така десетилетия наред, преписването на курсовите работи, с ономастични данни, в учебното заведение се превърнало в масова практиката?! Въпросът е – съществува ли такава практика и до днес?!... По същия повод питам – биха ли могли подобни данни да служат за база или фундамент на методологично изследване? Питам и за това - съществува ли и днес тази порочна практика, защото ако това е така, заключението е, че данните са некоректни. В този смисъл, логично е да се замислим каква е гаранцията, че и изследванията, на които се позовава ръководителката на центъра - доц. Атанасова са верни?!А те са огромната част от архива и масива на ономастичния център. Възможно ли е да се доверим на такива материали?! На картата на Република България, показана в сайта на Великотърновския университет, представяща регионите, в които са извършвани ономастични изследвания по проекта „Тезаурус” ясно се вижда, че са били правени проучвания, в районите на Монтанско, Берковско, Врачанско… Лично на мен ми е известно, че за тези региони има ономастични данни, чиито автори вече са ги публикували. Такива данни е публикувал например Никола Намерански, който дълги години се е занимавал, с топонимията на Монтанско. Склонен съм да споделя мненията на мои колеги, които заключават, че в изследванията на ономастичния център във Велико Търново се разчита ако не изцяло на готови трудове на колеги от БАН, то и на по-стари данни за топонимията и антропонимията на страната. Какво е всъщност е ономастиката – наука за произхода и значението на имената. Редица професори са се занимавали с тази наука - Моско Москов, Емил Боев, Боби Симеонов, Веселин Бешевлиев…. Цалта и амбициите на някои днешни корифеи, естествено се свежда до прилапване средствата на МОН, като с това се ощетява българската наука като цяло, защото изследванията на центъра са едностранни. Известно е, че първоначално в София към БАН е била създадена първата секцията по ономастика и, че БАН е била институцията, публикувала първите академични изследвания в тази посока. Това са трудовете на акад. Дуриданов и на проф. Заимов, дори и тези на проф. Ковачев, на чието име е назован центъра по ономастика, в старопрестолния град. Окупацията и присвояваонето на уникалните дългогодишни трудове на десетките български академици и професори за мен е неморална. Защото не е честно и не е етично, на такава база да се градят изследвания, по които днес се изработват проекти и то щедро финансирани, за което новите „автори” нямат конкретен принос или каквито и да било заслуги. Още повече, че е станало традиция, в подобни проекти да се вкарват готови изследвания?! Затова аз задавам въпрос - кои са и къде са експертите специалисти, които следва да оценяват?! Защото у нас по традиция продължава да се работи по стара методика. А и немалко са и вероятните апетити, да бъдат „прилапани наготово” всички стойностни изследвания, правени по топонимията на родината ни. По този повод искам да приведая само един пример - знае се, че преди време един учител по немски е изготвил уникален материал за диалектологията на трънско. Никой обаче днес не знае , къде са сега тези материали?! И може би след време и те ще „изплуват”, за да бъдат огласени като „нечии” изследвания – когато него вече го няма. Ето защо всред научните ни кръгове продължава да съществува недоверие, по отношение на ономастичните изследвания. Защото дори и електронната база данни, с която центърът на г-жа Атанасова вече разполага, както е известна е била съставена на база по готови шаблони и мостри на други нейни български колеги. Интересно какво биха си помислили за всичко това колегите ономасти от Международния координиращ орган - International Council of Onomastic Sciences ICOS със седалище в шведския град Упсала?!