Как безболезнено да се съкрати администрацията без това да влоши работата на централната и местна власт Автор: Академик Йордан Стоилов Иванов
Бр. 40(1778), год. ХХI, 20 - 24 май 2010 г
Мисли се по въпроса в ЕС и Брюксел - как безболезнено да се съкрати държавната и общинска администрация в Република България, без това да влоши работата на централната и местна власт. Известно е, че средните и малки общини ще пострадат най-много от бюджетни съкращения. Такова мнение изказа Монтанският кмет Златко Живков - заместник-председател и на Националното сдружение на общините както то бе цитирано в електронното издание – Монт-прес.ком в Бр. 38(1776), год. ХХI, 13 - 17 май 2010 г., в материала със заглавие: „Общините пред фалит – прогнозират кметове”. Бих допълнил - най-потърпевша ще се окаже действително местната администрация, а и подобно мнение изказват градоначалниците на Благоевград и други градове. Парите за администрациите са намалени с 10% през 2009 година като втори път средствата са ограничени с още 17 % при приемането на бюджет 2010 г. Сега и с още 20 процента, коментира Живков. „Не зная колко повече от 47 процента може да се съкрати, какви услуги ще извършваме и как ще обслужваме хората - не само в общинския център, но и в кметствата и наместничествата”, подчерта той. Притеснителен е и фактът, че ще бъде намалена общата изравнителна субсидия с 20%, а почти половината от българските общини разчитат изключително на нея, защото тя е за местни дейности. В същата връзка, в условията на тежка икономическа криза и бюджетен дефицит, ефективна антикризисна мярка би била безспорното съкращаване именно на държавната и общинска администрация. Въпросът е как да стане това – чрез тотално повсеместно съкращение, с административно – командно наложен еднакъв процент: 10% или 20%, или след подробно анализиране и извършване на ново териториално деление на страната?! Нещо, което също предполага съкращение на администрация. В първия случай повсеместно и еднакво по размер съкращение на персонала във всички държавни и общински структури с 10 % или с 20 %. Това би довело в голям брой ведомства, които в момента са с оптимална структура и бройки, /защото има и такива/, до блокаж и парализиранве на тяхната работа. Биха се породили и настроения на населението и в държавата, заради невъзможността да бъдат извършвани услуги на гражданите, фирмите и инвеститорите в приемливи срокове. Ето защо, препоръчвам да се обърне специално внимание на възможността по привеждане в изпълнение на ново териториално деление на страната. Именно по такъв начин може да се постигне съкращение на държавната и общинската адаминистрация. И ако трябва да се изследват мотивите по отношение на Държавната администрация – тъй като в момента в Република България има 29 областни администрации и 29 областни управители, изхождайки най-вече от факта, че техните функции са силно ограничени, би могло да се помисли и пристъпи към окрупняване на този вид териториални единици. Като от 29 на брой, те биха могли да станат 8 или дори 6. По същия начин би било добре да се прецизират поделенията на централните ведомства в областните градове. Чрез тяхното окрупняване може да се оптимизира структурата на държавната администрация по места и да бъде намален нейния брой. Паралелно с всичко това би било реално, да се задължат министрите и ръководителите на Агенциите, да оптимизират състава си в разумни граници, като извършат съкращения на ненужния излишно раздут персонал. По отношение на Общинската администрация, смея да твърдя, че ако в момента общините в Република България са 264, значителна част от тях са малки, а тяхното кадрово обезпечение е лошо. Липсват високо квалифицирани специалисти. Това обстоятелство води до затруднено, а често и некачествено техническо обслужване на населението, фирмите и инвеститорите, както и до невъзможност за успешно кандидатстване за средства по отворените Европейски оперативни програми. Предвид на гореизложеното и като се вземе под внимание, че общините в развитите европейски държави са значително по-големи като територия и население и, че предстои ЕК от Брюксел рано или късно да постави въпроса за окрупняването им, считам за целесъобразно да препоръчам от 264 общини в България те да станат не повече от 120 или най-много 150. По този начин ще бъдат оптимизирани всички параметри по статуса на оставащите окрупнени общини и така администрацията в местната власт би се намалила решително, без да се поставя под съмнение качеството на изпълнение на задълженията на която и да е община. Естествено по отношение на административно – техническото обслужване на населението, фирмите и инвеститорите, както и успешното кандидатстване и печелене на проекти по отворени Европейски програми.
Бр. 40(1778), год. ХХI, 20 - 24 май 2010 г
.jpg)
Мисли се по въпроса в ЕС и Брюксел - как безболезнено да се съкрати държавната и общинска администрация в Република България, без това да влоши работата на централната и местна власт. Известно е, че средните и малки общини ще пострадат най-много от бюджетни съкращения. Такова мнение изказа Монтанският кмет Златко Живков - заместник-председател и на Националното сдружение на общините както то бе цитирано в електронното издание – Монт-прес.ком в Бр. 38(1776), год. ХХI, 13 - 17 май 2010 г., в материала със заглавие: „Общините пред фалит – прогнозират кметове”. Бих допълнил - най-потърпевша ще се окаже действително местната администрация, а и подобно мнение изказват градоначалниците на Благоевград и други градове. Парите за администрациите са намалени с 10% през 2009 година като втори път средствата са ограничени с още 17 % при приемането на бюджет 2010 г. Сега и с още 20 процента, коментира Живков. „Не зная колко повече от 47 процента може да се съкрати, какви услуги ще извършваме и как ще обслужваме хората - не само в общинския център, но и в кметствата и наместничествата”, подчерта той. Притеснителен е и фактът, че ще бъде намалена общата изравнителна субсидия с 20%, а почти половината от българските общини разчитат изключително на нея, защото тя е за местни дейности. В същата връзка, в условията на тежка икономическа криза и бюджетен дефицит, ефективна антикризисна мярка би била безспорното съкращаване именно на държавната и общинска администрация. Въпросът е как да стане това – чрез тотално повсеместно съкращение, с административно – командно наложен еднакъв процент: 10% или 20%, или след подробно анализиране и извършване на ново териториално деление на страната?! Нещо, което също предполага съкращение на администрация. В първия случай повсеместно и еднакво по размер съкращение на персонала във всички държавни и общински структури с 10 % или с 20 %. Това би довело в голям брой ведомства, които в момента са с оптимална структура и бройки, /защото има и такива/, до блокаж и парализиранве на тяхната работа. Биха се породили и настроения на населението и в държавата, заради невъзможността да бъдат извършвани услуги на гражданите, фирмите и инвеститорите в приемливи срокове. Ето защо, препоръчвам да се обърне специално внимание на възможността по привеждане в изпълнение на ново териториално деление на страната. Именно по такъв начин може да се постигне съкращение на държавната и общинската адаминистрация. И ако трябва да се изследват мотивите по отношение на Държавната администрация – тъй като в момента в Република България има 29 областни администрации и 29 областни управители, изхождайки най-вече от факта, че техните функции са силно ограничени, би могло да се помисли и пристъпи към окрупняване на този вид териториални единици. Като от 29 на брой, те биха могли да станат 8 или дори 6. По същия начин би било добре да се прецизират поделенията на централните ведомства в областните градове. Чрез тяхното окрупняване може да се оптимизира структурата на държавната администрация по места и да бъде намален нейния брой. Паралелно с всичко това би било реално, да се задължат министрите и ръководителите на Агенциите, да оптимизират състава си в разумни граници, като извършат съкращения на ненужния излишно раздут персонал. По отношение на Общинската администрация, смея да твърдя, че ако в момента общините в Република България са 264, значителна част от тях са малки, а тяхното кадрово обезпечение е лошо. Липсват високо квалифицирани специалисти. Това обстоятелство води до затруднено, а често и некачествено техническо обслужване на населението, фирмите и инвеститорите, както и до невъзможност за успешно кандидатстване за средства по отворените Европейски оперативни програми. Предвид на гореизложеното и като се вземе под внимание, че общините в развитите европейски държави са значително по-големи като територия и население и, че предстои ЕК от Брюксел рано или късно да постави въпроса за окрупняването им, считам за целесъобразно да препоръчам от 264 общини в България те да станат не повече от 120 или най-много 150. По този начин ще бъдат оптимизирани всички параметри по статуса на оставащите окрупнени общини и така администрацията в местната власт би се намалила решително, без да се поставя под съмнение качеството на изпълнение на задълженията на която и да е община. Естествено по отношение на административно – техническото обслужване на населението, фирмите и инвеститорите, както и успешното кандидатстване и печелене на проекти по отворени Европейски програми.