Кармичната мисия на рода Дуло в християнизацията на България и Русия
Научен доклад наакад. Йордан С. Иванов и Анна Зографова - чл. кор. на академия МАБИК
Втора част В началото на ХІ в. Българският Охридски архиепископ Теофилакт написал: "Навярно искате да узнаете кои са тези блажени отци Кирил, който бил велик в езическата философия и още по-силен в християнската и Мтодий - който украсявал Панонската епархия". /8/. Ал. Милев, Гръцките жития на Климент Охридски, стр. 79. В издаденото в Лвов /9/. Четвроевангелие от 1636 г. четем: "На светия наш отец Кирил, учител на българите и славяните - вечна памят! ". В /11/. "История во кратце о болгарском народе" на йеромонаха Спиридон Габровски, последният цитира Патриарх Евтимий, написал за първоучителите Кирил и Методий следното: "Благословен е бог, който желае всички да се спасят и да дойдат в истински разум /т.е. да усвоят началата на християнското вероучение/ и затова не остави и нас българите докрай в незнание, но ни навести като ни издигна от нашия български род такъв учител като Константин Кирил Философ, който просвети нашия народ, за да живее според божите заповеди". За това, че блажените просветители Кирил и Методий са превеждали и писали на български език е писал преди сто и тридесет години и хърватският историк Таде Симичиклас. /12/. T. Smiciclas, Povjiest hrvata, II, Zagrb, стр. 186, 1882 г. Черноризец Храбър в своето съченинение "За буквите", интерпретирано в "Берлинския сборник" от ХІІІ в. пише: "Сега е свята българската книга и Свята е българската литургия - свят мъж я създаде!" /13/.Е. Григоров, Кирил и Методий - основоположници на славянските литератури, С., 1956, стр. 100. В синодика на цар Борил /1207 - 1218/, Кирил Философ е прославен така: "На Кирил Философ, който преведе свещеното писание от гръцки на български език и просвети като втори апостол българския народ - по врме на император Михайл и нговата майка Теодора, които украсиха църквите с икони и утвърдиха православието - вечна памет!" /14/. Попруженко, Синодик царя Борила, с. 77, 1928 г. Акад. Йордан Иванов: "В историческата народна памет битува информация за преводите на Кирил и Методи от гръцки на български. Нека не забравяме, че "Сказанието" описва как "Константин се върнал обратно и отишъл да учи българския народ". Така след проповедите по долината на р. Брегалница, през 50-те години на ІХ век, кирилиметодиевите книги се завръщат в българските земи. Ще посоча и, че в т.н. /15/. "Никоновска летопис", издадена през 1767 г. се уточнява, че като се завърнал в Българи, Константин се бил прибрал в "свой дом след спора с триезичниците и диспута във Венеция". Тъй като Константин - Кирил философ е бил един от най-важните средновековни дипломати за своето време, ще припомня, че през 847 г. до византийската императрица , майка и регентка на малолетния византийски импратор Михаил ІІІ е било написано прошение от хазарите, с което те "я молели като изповядващи към момента на прошението юдаизъм и мохамеданство, да изпрати свещеници за да ги просветли в христовата вяра". В замяна на това и обещали да й върнат всички пленници. С тази важна дипломатическа мисия императрица Теодора натоварила възпитаника на Магнаурската школа Константин, наречен философ, "роден в Солун, преименуван отпосле "Кирил", който "се занима с изучаването на Хазарския език и после отиде при Хазарите. Трудът му се увенча с успех: той смути и забърка еврейските и мюсюлманските сектанти и целия народ се похристиенчи". LE BEAU Акад. Йордан Иванов: "Има извънрдно много доказателства и сведения в аналите на Ватикана за това, че патриарх Фотий, който навремето е предявил към римския папа Николай 60-те си претенции за “отстъпления от правото на вярата” е инструктирал мисията на първоучителите Кирил и Методий. Затова коментирайки заслугите на двамата братя, аз в никакъв случай не бих желал да омаловажа стойността на огромния труд на тези двама първоучители. Със сътворяването на КИРИЛИЦАТА се слага точка на древната история на предците, което налага нейното пренаписване, защото това е четвъртата писменост, която се появява в Придунавието, след старите йероглифи, клинописи, глаголицата и готската писменост на епископ Вулфила. В аналите на Евстатий Палестински пише, че "преди писмото на светите братя Кирил и Методий, българите ползвали буквите на египтянина Хозерзиф, доведен син на фараона Рамзес ІІ , известен още и като Мойсей, извел евреите от египетски плен". Затова категорично смея да твърдя, че нашите предци прабългарите не само са имали писменост и история, но и книги, с история дори и на родословията. Това доказват мисиите на Константин - Кирил философ, който е пътувал и издирвал в папируси и анали информация за древните писмености. Така през 855 г. Константин Кирил Философ заминал в страната на сарацините, като официален пратеник и участник в църковно - религиозен спор. Съвременниците на Константин Философ са оставили сведения за възпитаника на Магнаурската школа, че е "изучавал и събирал древни ръкописи". Учени и изследователи продължават да спорят и относно това, по чия заповед или по каква причина е била осъществена т.н. “арабска мисия” на Константин. Известно е, че Константин е заминал за страната на сарацините, когато се е считало, че арабският език е превъзхождал всички останали. Всъщност по време на това свое пътуване, този учен мъж е имал невероятната възможност да посети светите библейски земи, земи на наследниците на Халдея и Бабилон - Персия. Земи, в които били сътворени прекрасни шедьоври, писмена и клинописи. 860-та г. възпитаникът на Магнаурската школа Константин-Кирил заминал за Херсонес, където в столицата на хазарския хаганат, с еврейско управление и със смесено мюсюлмано-християнско-езично народонаселение в Итиле е участвал в рядък диспут. В изключително разгорещените теологични спорове, с представители на изляма, юдаизма и зороастризма Кирил, с благословлението на патриарх Фотий и на византийската императрица е представял православието и Константинополската църква. От страна на мюсюлманите проповядвал кадията - шериатски съдия, а домакин на събитието бил местен тълковател юдаист. Освен това, в житието на Константин се казва, че той е “оборвал своите събеседници философи с цитати от Корана”. През 861 г. Константин посетил аланите, а през 863-та г., заедно с брат си Методий гостувал на Великоморавския княз Ростислав и на блатненския княз Коцел. Там двамата братя подготвили над 100 ученици и последователи, научили кирилицата - респективно нейното четмо и писмо. И след като като папа Адриан благословил делото на двамата братя Кирил и Методий, един по-късен папа забранил богослуженията на варварските езици. А когато след смъртта на Кирил, почти в края на своя човешки живот /885 г./, Методий посетил Рим отново, във Великия град братът на философа се постарал да обори твърдението, че Светото писание можело да се проповядва само на еврейски, гръцки и латински. Папата се съгласил с него, но поставил условие, богослуженията да продължат да се водят на еврейски, гръцки и латински. А в един малко по-късен период през Средновековието, гръцкият библиотекар Анастасий записал в своите спомени, че “когато след 1018 г. България попаднала под византийско владичество, не е имало никакво гръцко покръстване и робство, а само и единствено спор между църквите на Рим и Константинопол, под чия зависимост и власт да остане българската църква". В периода ІХ - Х в. византийските хронографи не споменават първоучителите Кирил и Методий, докато през 1061 г., папа Александър, в своя специална була ги нарекъл еретици, а тяхното писмо готско и арианско. Така братята Кирил и Методий изпълнили брилянтно мисията по вменяването на една чисто имперска доктрина на Византия, с цел да се християнизират българите, като най-сериозни техни съперници. И тъй като за ранното християнство, йерархията на Рим и Константинопол била неприемлива, мисията на Кирил и Методий била инспирирана най-вече от влошаване отношенията между църквите на Рим и Константинопол". В томовете на LE BEAU открихме една много важна подробност и данни за това, че философът Кирил е участвал в съставянето на писмеността на хазарите, която днес се счита за безвъзвратно изгубена: Според Клапорт: "Вероятно е, Кирил да е съставил и азбука на Хазарите..., след като оставил у Хазарите свещенно-проповедници, той се върнал в Цариград. След малко той замина в страната на Славяните, в Моравия, която образуваше тогава едно силно славянско царство, на което князът Растилас /Ростислав/ желаеше да последва примера на Хазарите. Като минаваше прз България, Кирил хвърли там семената на християнската вяра, които не закъсняха да се разплодят. И така след четири и половина години, двамата евангелски министри Кирил и брат му Методий установиха евангелското учение в 861 г. в Моравия. Тогава Кирил изнамерил КИРИЛИЦАТА и превде Евангелието и оная част от свещенното писание, които намери най-полезни за тяхното обучение. Папа Николай ІІ повика и двамата в Рим, но те не го застигнаха, защото той беше умрял на 13 ноемврий. Те завариха папа Адриан ІІ и бяха произведени в сан владици. Методий, след смъртта на брата си - 14 февруари 868 г., сполучи да похристиенчи и Бохемия" /16/. Hist. du bas mp. t.13, p. 174 - 177. След смъртта на св. Методий, цар Борис І приел учениците на двамата просветители и им помагал да просвещават народа, докато Климент Охридски основал просветна школа в Охрид с над 4 000 ученици от приелите много преди това християнството българи на Кубер, които са живяли по тези земи, но са имали нужда от азбука, за да пишет и четат на родния език, с цел да се запази народността и да се утвърди българското. Известно е, че през 896 г. цар Симеон е провъзгласил този наш първоапостол в църковен сан епископ на Дрембица /Велица/, в чийто диоцез влизал и град Охрид. Така този книжовник просиял в подвизи и извършил немалко чудеса като починал през 916 г. Житията на братята първоучители Кирил и Методий продължават да се считат за достоверни. Техните текстове са били издадени, съответно от академик А. Т. Балан, в монографията "Кирил и Методий" , І, С., 1920 г. а също и от д-р В. Сл. Киселков през 1942 г. както и през 1973 г.от екип, в състав Б. Ст. Ангелов и Христо Кодов. /17/. Извори на българската история, т.12, С., 1965 г., стр. 67-68. Ако Арнолд Тоймби е определил "Европейската култура като наследство от І българско царство и приемник на античния Логос, известният френски изследовател Луи Леже е твърдял, че "съществува диахронно единство между санскрскритския и българския" като българския литературен ранносредновековен обработен книжовен език, ползван в българските литературни школи впоследствие, французинът е нарекъл "Санскрит" за славяните. Акад. Йордан Иванов: "Ако в ранно срдновековните хроники, авторите пишат за КИРИЛИЦАТА като за азбука, веднъж дадена свише и втори път като "изнамерена", тези факти са особено важни и не трябва да се пренебрегват. Още повече, че християнските първоучители Кирил и Методий като учени са ползвали материали в библиотеките и архивите на старите манастири, в Рим, в Хазария, в страната на сарацините. Според мои изследвания, първоучителите братята Кирил и Методий са открили в древна библиотека мостра на азбука от югоизточно оракулско светилище, която са предложили на византийците, с евентуалното условие как биха могли да я приложат за племената, приели християнството. Но в аналите все още не са открити документи и писмени сведения за това. Имам основанието да смятам, че във Ватиканската библиотека могат да бъдат открити и други документи - преписи, описи от ония далечни времена. Ако се разровят архивите, данни за това могат да бъдат открити както и докумнти и в югоизточните манастири, в манастирите по Дарданелите, Африка и т.н. Защото всъщност тази първомострата е била занесена там и затворена от мощните ортодоксални монашески братства. И като финал на изложеното да тук искам да отбележа, че войните окончателно биха могли да спрат когато бъдат извадени скритите документи от зазиданите хранилища на Ватикана - документи за родствата на древните племена племена и народи. Единственият славянски папа на най-новото време папа Йоан Павел ІІ / със светското име Карой Войтила/ поде тази инициатива, инициирайки великата среща на главите на вероизповеданията в Асизи, за което сме му много благодарни. Бих искал да уточня, че вероятно той щеше да направи това, но не му стигнаха годините. Затова, искрено се надявам и, че благодарение на новия папа Бенедикт ХVІ, който е германец и е потомък на същите тези стари първи древни европейски етноси, сименно той би могъл да извърши велика мисия и получи световно признание, ако разреши достъп до тези хранилища. Защото, уверявам Ви, тогава могат да бъдат направени епохални открития, които неговите предшественици не успяха да направят, защото времето не им достигна. В този контекст ще бъде открита истината и за Глаголицата. Защото ако първият превод на Библията след Христа по нашите земи е направен от Никополския епископ Булфила /Вулфила/, създателя на готската писменост и на глаголицата, и за него историята ни продължава да мълчи. Желая да направя едно съобщетние - има една много интересна българска икона на светите равноапостоли Кирил и Методий, рисувана към 1863 г., която към днешна дата би трябвало да се съхранява в манастира на с. Мъглиж. На нея освен двамата първоучители е изобразен и трети светец. Реставраторът експерт Димитър Радев е изказал мнение, че това е образ на ирландския светец св. Патрик, но не виждам логика. Защо Св. Патрик трябва да бъде изобразен заедно с българските светци?! Според моите изследвания, изобразният светец, заедно със светите братя Кирил и Методий не е някой друг, а именно небезизвестният никополски епископ Булфила /Вулфила/". Мълчи се и по въпроса за родословието на Кирил и Методи, които са внуци на хан Телериг /768-777 г./. Те са синове на патриция Лъв, наречен на името на императора Лъв ІV. Затова по някакви непонятни, вероятно държавнически причини, наследниците на българския престол след хан Тервел Дуло - внука на хан Кубрат биват свалени от управление като следващият хан Телериг дори бяга от България, т.е. емигрира в Константинопол". "Леон ІV, синът на Константин Копроним като император забрави жестоката смърт, нанесена от хан Телерик на бащините му приятели, и му даде прибежище, покръсти го, наименова го патриций и благоволи да го сроди със семейството си, като му даде за жена братовчедката на императрицата". /18/. Hist. du bas emp. t.12, p. 309-310. Знае се, че хан Телериг е бил приемник на хан Паган. През месец октомври 777 г., хан Телериг е изпратил своя армия "да оплени Берзития и да вземе жителите й в Дунавска България". Заради бунтове обаче той оставил престола и избягал в Константинопол, къдто бил приет добре от византийския император Лъв VІ/775 - 780/, удостоил го с титлата патриций и името Тофилакт. Покръстил го в християнска вяра и му дал за съпруга братовчедка на императрицата. В запазен личен печат на хан Телериг от сфрагистична колекция е открит надпис: "Божия закрила за патриция Телериг - Теофилакт". В известната "Дуклянска хроника" има текст, който потвърждава същия факт: "По това време цъфтял като роза един философ ог град Солун на име Константин, син на някой си патриций Лъв. Той бил мъж пресвет във всичко и още от детинство бил най-задълбочено обучен в светите писания. По внушение на Светия дух, този свят мъж отпътувал от своя роден Солун и пристигнал в Хазария. Там в диспут, който траял дни наред, той оборил много философи със своето учение и проповед и обърна цялата област Хазария във вярата Христова. И всички покръстени осветил в името на Отец и Син и Свтаго духа. След това той обърнал в християнството цялото българско племе и по същия начин те, българите били покръстени във вярата на Света Тройца. И чак след това Кирил е бил наречен учител на Хърватите". /19//Извори на българската история/, стр. 171 "Търсел прадядовата чест" - това съобщава самият Константин - Кирил Философ в Хазария, когато го попитали какъв е бил неговия сан. На този въпрос той отговорил, че някога "имал ДЯДО, който бил много богат. Но той не зачитал достатъчно честта, оказана му от царя, затова бил прогонен в чужда страна, обеднял и там се родил Константин". Затова спокойно ние българите можем да говорим за "род наш" и за "език наш". В. Е. Априлов в своите "Избрани съчинения и писма под редакцията на П. Каратодоров, С., 1940р стр. 28 /20/. пише "Като роден българин, длъжен съм повече от всички да браня своята народност и да не оставям да устоят другите, ако и да са сродни племена, това, което не е тяхно". Това пише В. Априлов, считайки, че Кирил и Методий са "същи българи". /21/. В Краткото житие на Кирил - Константин Философ, написано от Климент Охридски, Кирил е назован "Българин родом" като там се разказва още и как е покръстил 54 000 души по долината на река Брегалница. В сръбски летопис от 1671 г. е открит следният текст: "През 852 г. бяха съставени нашите букви от Св. Кирил Философ, учителя на българския народ при гръцкия цар Михаил и неговата майка Теодора, които наредиха да бъдат почитани светите икони"/22/. Когато през 1981 г. академик Дмитрий Лихачов изнесъл доклад, в рамките на българо-руска научна среща е цитарал следния пасаж: "обикновено светците приемат мляко от дойките си", подчертавайки, че "случаят с Константин - Кирил Философ е уникален!". "В този ден, 11 май честваме паметта на нашите преподобни Кирил и Методий и Константина - Кирил, епископи моравски и учители български, едноутробни братя от български род, които са изнамерили българославянските букви и са се потрудили да преведат Светото писание на нашия език и са починали в ІХ век от Рождество Христово. Затова им честваме особен празник, защото са наши светци подир светиите църковни. И затова сме длъжни всяка година да ги празваме и почитаме, по тържествен начин." /10/. В. Сл. Киселков, Кирилометодиевският култ в България, Сб. 1100 години славянска писменост", София, 1963, стр. 343.;А.Т. Балан, Кирил и Методий, 2., С., 1934, стр. 12-13. Ако за историците ни продължава да представлява интерес въпроса, свързан с датите около честването на двамата братя Кирил и Методи, едната от които е 11 май, то тази дата е била възприета като ден на почит към двамата първоучители, защото на същия ден, през 330 г. друг един римски император от дакомизийски произход Константин Велики е въвел християнството за основна религия в Римската империя. Той обявил за столица на великата империя Цариград, градът на Босфора, кръстен по-късно на негово име Константинопол. Има данни, че дълго е умуивал, колебаейки се между Сердика и Цариград, защото родовата му резиденция била именно в Сердика. И неведнъж е заявявал "Сердикя е моят Рим". Ето какво пише по същия повод доаенът на Светия синод на Българската православна църква - негово високопреосвещенство, доростолският митрополит Иларион: "Светият равноапостол цар император Константин Велики царувал в Рим и в Константинопол. По негово време през 313 г. се обявява свободата на Христовата вяра. Той свикал І Вселенски събор през 325 г. против ерестта на Арий и починал през 337 г. в Никомедия като бил поставен в златен ковчег, в църквата "Св. апостоли" в Цариград. Майка му - царица Елена живяла благочестиво. По нейна инициатива и почин е бил открит Кръстът Господен на Голгота". Царица Елена е била потомка от местен дакомизийски етнос според изследванията на акад. Йордан Иванов и тя е водила младия Константин за да го запознае със своите роднини преди да стане император в нейното родно място - района на Голямото кале, района на Пекюг - днешна Сливнишка община между селата Гълъбовци и Гургулят. По данни на академика, царица Елена е била родена в землището на селата Гургулят и Гълъбовци, в региона на запад от София. По това време местността е била известна с названието "Славиня" и в тази местност, в рамките на своето царуване Борис Михайл І Дуло е бил победен в битка от сърбите. Наложило се да остави коня си, любимата си наложница за да освободи от плен първородния си син Владимир Расате и още 12 български боляри. Ако в "Краткото житие на Кирил", философът е наречен "най-мъдър учител на българи, руси и славяни", там пише още и, че: "Св. Кирил беше родом българин от Солун и създаде писменост и на нея преведе писмото при управлението на гръцкия цар Михайл, на цариградския патриарх Фотий, в годините на българския княз Борис и на моравския Ростислав, на блатненския и ляшски княз Коцел, на моравския Ростислав, на Заврий - княз хазарский, на Карлус - княз немски, на Дунай - господар унгарски, а също и на царствуващия в Новгород Рюрик, княз руски - 122 г. преди кръщението на Руската земя". Още в два средновековни писмени документа в "Йоакимовската летопис" и в т. нар. "Дуклянска хроника" се разказва за "руското кръщение, което било осъществено от български духовници" и за първия руски епископ Михайл, който "бил българин родом". КНЯГИНЯ БОЛГА И ПОКРЪСТВАНЕТО НА РУСИЯ Когато съюзник на цар Симеон І Велики станал новгородският княз Олег Рюрикович, владетел на киевския престол при него българският владетел изпратил много български свещеници и книжовници и стотици християнски книги. Така било подготвено приемането на християнството в Русия. А великата дъщеря на хан Владимир Ръсате Дуло, внучка на покръстителя Борис Михайл І Дуло, Болга /Олга/ - съпруга на Олег, впоследствие и на княз Игор Рюрик, отгледала двама велики синове - княз Светослав Борис Рюрик и княз Владимир Киевски, покръстителя на Киевската Рус. Болга /Олга/ пожелаела Светослав да наследи българския трона. Междувремнно през 928 г. епископ Симеон Антипа създал богомилското движение в България. Първоначално то се основавало на критика към канони и църквата. През 934 г. в България започнали масови арести на богомили. През 966 г. Византийско посолство от Херсонския полуостров заминало за Киев при княз Светослав, с предложение за съюз, в борбата с българите. По този повод френският хронист LE BEAU пише: "В Русия тогава царстваше Вянчеслав, когото русите наричаха Святослав; княз войнствен до свирепост. Императорът му прати Калиокир, син на Херсонския съдия, за да го склони с пари, да нападне България. Калокир не срещна мъчнотия да го накара да се залови за оружие. Последующите две години, русите не преставаха да опустушават България. Те съсипаха много градове и твърдини и отнесоха голяма плячка". /23/Hist. du bas emp. t. 14, р. 81 - 82. Войнстващият руски владетел Светослав Рюрик разгромил през 965 г. Хазария и през 968 г. пченезите, в района на Киев. Правейки нееднократно опити да си върне българския престол, този владетел от рода Дуло така и не успял, въпрки, че през 969 войските му завзели столицата на България - Велики Преслав и Филипопол /дн. Пловдив/. Ето какво пише още френският хронист LE BEAU: "969 г. - руският княз Свтослав Рюрик, син на Великата княгиня Болга /Олга/ тръгнал за България на чело на 60 000 армия с Калокира, възприел го за свой брат. Минал Дунава, пресрещнат от 30 000 българи, които били разбити и се затворили в крепостта Дорострум.... Втората жена на византийския император Никифор ІІ, императрица Теофано - сладострастна и интригантка, бе влюбена страстно в Цимисхи, родом арменц, най-храбрия и войнствен генерал в империята. Теофано му внушила да стане император и след сполучлив заговор, съзаклятниците, подпомагани от нея убили импратора и провъзгласили Цимисхи за император. Промяната на господаря увелчи смутовете в империята. На восток съюзените мюсюлмански народности: египтяни, перси, араби и африканци терзаеха държавата. На запад русите въоръжени против българите, освен това имаш и страх да не обърнат оръжието си срещу гърците...". /24/Hist. du bas emp. t. 14, от стр. 94. Превземайки българската столица Преслав, Рюрик Дуло започнал преговори със своя братовчед - българския цар Борис ІІ /969-971/. Започнал да диктува на цар Борис ІІ своите условия и начин на управление. През 970 г. Рюрик - Дуло настъпил в Тракия, но бил разбит от византийците. В района на Преслав тогава бил пленен българският цар Борис ІІ, докато княз Свтослав Рюрик Дуло продължил да се отбранява, в района на Дорострум /дн. Силистра/. Князът обсаждал не за първи път крепостта Дръстър. това той е правил и и при опитите си да завладее Цариград. От аналите узнаваме за него още и, че е бил коварно убит от печенеги, които инкрустирали със злато и скъпоценни камени ритуална чаша, направена от черепа му. За авторитета на неговата майка - ревностната християнка и Велика княгиня Болга/Олга/ и дъщеря на ослепения български хан Расате и днес се разказват легенди. Светата равноапостолна княгиня била наречена при христовото си кръщение още и Елена, на името на майката на римския император Константин Велики. Болга /Олга или Хелга/ е проповядвала християнската вяра в Киев и в Киевската Рус цели 30- години преди да бъде прието християнството за основна религия там. Наставлявала е във вярата най-вече втория си син - Великия княз Владимир Рюрик Дуло. Християни стават и внуците й Борис и Глеб. Те са канонизирани като светци и рагистрирани като първи епископи на Русия. През 957 г.било осъществено знаменитото пътуване на Великата киевска княгиня Болга/Олга - Елена/ Дуло до Атонската Света гора. Това било във врмето, когато Атон все още е бил открит за посещение и от жени. Известно е, че в Атон преди Х век имало и монахини отшелнички, които впоследствие, след папските гонения били изгонени окончателно. Именно там в Атон, великата внучка на българския цар Борис Михаил І Дуло приела светото кръщение. Светото й име останало вписано завинаги със златни букви в аналите на ортодоксалното гръцко православие. Защото тя е истинската кръстница на Киевската Рус, цели 30 години преди нейния втори син и правнук на цар Борис Михаил І Дуло, княз Владимир Рюрикович Киевски да приеме християнството, в качеството на основна религия за Киевската Рус. Починала през 969 г. Огромни били заслугите й към българите и българската нация. В продължение на десетилетия де юре и де факто княгиня Болга /Олга/ - Елена управлявала Киевската Рус като регентка на малолетния си син - княз Светослав, който приличал много да баща й хан Владимир Ръсате. Съпруга на двама приказни киевски владтели, Болга /Олга/ мъсти за смъртта на втория си съпруг княз Игор Рюрик, като убива вожда Мала. Тук обаче е нужно да споменем, че автокефална самостоятелност руската православна църква получава едва през 1448 г. От този момент нататък руската епархия става независима от Константинополската, тъй като през ХV в. Византийската държава прекратява своето съществуване. Византийските хронисти са описали най-подробно историческото посещение на Великата княгиня Болга/Олга/ в Цариград през 955 г., когато тя е била вече на 68 години. А парадоксът със синовете й се състоял във факта, че диният - Свтослав Рюрик до края на дните си останал езичник, верен на законите на Тангра като своя дядо, ослепения български хан Владимир Ръсате. Докато неговият приемник и по-малък брат, княз Владимир Рюрик І Киевски - Дуло приел охотно майчината вяра, посвещавайки се на ортодоксалното православие. Преди това той се покланял на шест езически божества. Великият княз Владимир І Рюрик Киевски - Дуло приел християнството на територията на Херсонския полуостров, в района на Севастопол. Там в Крим той дори удостоил посмъртно по православен канон редица руски велики князе. С този акт, в знак на признателност към славното им минало, Великият княз Владимир премахнал тотално езическия пантеон и вярата на руските деди езичници /по бащина линия/, в боговете Пан, Перун, Ярило и Род. През 985 г.княз предприел нов поход срещу Волжските българи, изповядващи официално исляма от 922. След сражението му с болжските /волжските/ през 987 г., този следващ велик владетел от рода Дуло и покръстител на Киевската Ру сключил мирен договор "за вечен мир", който уви бил нарушен тотално в ХV век, когато цар Иван Грозни завладял и разрушил тотално Казанското царство. А като гаранция за своята родова идентичност, Великият княз Владимир Рюрик І Киевски - Дуло приел и разпространил в Киевската Ру писменото и езиково велико културно наслдство на своя дядо покръстителя Борис Михайл І и на двамата братя български просветители Кирил и Методий, внуци на български хан Телериг. Извстно е, че за политическите и културни връзките между българи и руси през ІХ, Х и ХІ век е писано много. От изключителна важност е фактът, който трябва да бъде отбелязан, а именно, че синовете на покръстителя княз Владимир Киевски Дуло, Борис и Галеб били обявени от Руската православна църква за първите руски светци на ортодокса. Чрез тях и чрез ученици на Кирил и Методий от Плиска, Преслав и Охрид, книжното знание от България било предадено на руси и на сърби. В /25/"Повест временных лет", том 1, стр. 57, ход. 1980 г. За българския произход на братята Рюриковичи най-добре говори името на Борис, което може да се окачестви и като една отплата на руснаците за всички нейни културни придобивки, когато след ІХ век много книги и манускрипти били преведени и пренесени от България в Киевска Русия. Там емигрирали и почти всички образовани и просветени българи, ученици на учениците на Кирил и Методий, след като България паднала през 1018 г. под византийска власт. Много от нашите първи известни християнски книжовници са предпочели да живеят в Манастирите на Русия и във Великата Лавра на Киевската Рус. За тях това са писали руските изследователи А.А. Шахматов, В.М. Истрин и Н. К.Николски. Те са единодушни в твърденията си, че известното ранносредновековно произведение "Повест временных лет" или т.н. първа християнска летопис е било създадено по времето на управлението на владетеля княз Ярослав Мъдри, за когото се знае, че е събрал около себе си в Самбатос/ Киев/ изключително много книжовници, български учни и преводачи, които превеждали най-важните и ценни книги. И тъй като ние българите продължавам да бъдем носители на гена на най-стария династичен род в света – рода “Дуло”, ако цевта на пушка или на каквото и да е огнестрелно оръжие и днес продължава да се нарича ДУЛО” , както се изразява метафорично българският учен акад. Йордан Иванов – “от същата цев на рода Дуло от хилядолетията са били изстреляни българските гени, в един красив фойерверк във вековете, от който чрез аристократичните бракове, същата древна българска кръв се е предавала във всички европейски династии. Включително и на австрийските Хабсбурги, френските Бурбони, немските Хохенцолерни, английските Уиндзъри и пр. И днес, във вените на много потомствени европейски крале, кралици, монарси и аристократи от родовете на Полша, Англия, Дания, Швеция, Чехия, Унгария, Румъния, Черна гора, Испания, Италия, Белгия, Гърция и Франция продължава да тече същата тази забравена кръв на първите европейци , кръвта на най-стария династичен род в света. Затова ние българите никога не трябва да забравяме, че сме поставили темел и основали българско царство в Европа много преди всички останали монархии да ситуират своите кралства и държави. Затова не е правилна формулата, че днес едва ли сме се приобщили. С нашето встъпване в Европейския съюз през тази 2007 г. ние просто лигитимирахме исконното си право на постоянно присъствие в Европейския дом, което генетично и исторически по право абсолютно ни принадлежи!”. Затова сме длъжни да пазим и съхраняваме корените български, за да градим върху тях короните на нашето бъдеще. ПРИЛОЖЕНИЕ: ВЛАДЕТЕЛИ ОТ РОДА ДУЛО, УПРАВЛЯВАЛИ КИЕВСКИЯ ПРЕСТОЛ: 887 - 969- Великата княгиня Болга - Елена /Олга/ Дуло 912 - 943 - княз Игор, внук на Игор Мумин, женен за княгиня Олга, дъщеря на хан Ръсате Борис Дуло. 966 - 972 княз Борис Светослав Рюрек 927 - 1015 г. княз Владимир Рюрик 1015 - 1054 княз Ярослав Мъдри 1027 - княз Светослав княз Олег 1196 княз Буй Тур Всеволод 1030 - 1093 г. княз Всеволод Ярославович, с неговите четирима синове и една дъщеря - княгиня Анна, станала съпруга на френския крал Анри І, владетел на Франция след 1049 г. 1053 - 1125 г. княз Владимир Мономах княз Юрий Долгорукий 1111 - 1174 княз Андрей Боголюбский княз Мстислав Владимирович княз Ростислав 1151 - 1202 княз Игор Светославович 1170 - 1211 княз Владимир Игорович 1186 - 1236 княз Ярослав Владимирович 1212 - княз Рюрик Ростиславович 1173 - 1218 - княз Ростислав Рюрикович и много др. ЛИТЕРАТУРА: LE BEAU - "Histoir du bas empaire" - томове от 1 до 21-томното издание, Париж, 1804 г. of thе /1/.Histoire de L,Academie des inscriptions *1786* Le Beau - "Histoire du bas empaire": /2/. Hist. du bas emp. t.12, p. 329-331. /3/. Hist. du bas emp. t.12, p. 352. /4/. Hist. du bas emp. t. 13 p. 188-191. /5/. Hist. du bas emp. t. 13 p. 237-238. /6/. Hist. du bas emp. t. 13 p. 267-299 г. /7/. Hist. du bas emp. t. 13 p. 299. /8/. Ал. Милев, Гръцките жития на Климент Охридски, стр. 79. /9/. Лвовското Четвроевангелие от 1636 г. /10/. В. Сл. Киселков, Кирилометодиевският култ в България, Сб. 1100 години славянска писменост", София, 1963, стр. 343.;А.Т. Балан, Кирил и Методий, 2., С., 1934, стр. 12-13. /11/. "История во кратце о болгарском народе" на йеромонаха Спиридон Габровски, стр. 18-19, 23. /12/. T. Smiciclas, Povjiest hrvata, II, Zagrb, стр. 186, 1882 г. /13/. Е. Григоров, Кирил и Методий - основоположници на славянските литератури, С., 1956, стр. 100. /14/. Попруженко, Синодик царя Борила, с. 77, 1928 г. /15/. Никоновска летопис, издадена през 1767 г. /16/. Hist. du bas mp. t.13, p. 174 - 177. /17/. Извори на българската история, т.12, С., 1965 г., стр. 67-68. /18/. Hist. du bas mp. t.13, p. 174 - 177. /19/а. Hist. du bas emp. t.12, p. 309-310. /19/. Извори на българската история/, стр. 171. /20/. В. Е. Априлов в своите "Избрани съчинения и писма под редакцията на П. Каратодоров, С., 1940 г. стр. 28. /21/. В Краткото житие на Кирил - Константин философ, написано от Климент Охридски /22/. В сръбски летопис от 1671 г. /23/. Hist. du bas emp. t. 14, р. 81 - 82. /24/. Hist. du bas emp. t. 14, от стр. 94. /25/. Повест временных лет, том 1, стр. 57, ход. 1980 г. Ползвани са също още много материали от ранносредновековни руски и византийски хроники за българите на Балканите. 26. А. Зографова, Т. Манова, "Боянският маг Йордан Иванов" , издадена през 2004 г. от издателство "Йордан Иванов", стр. 307 - 308.